Здравейте отново приятели,
Следствие на интересен и трябва да признаем особено актуален въпрос, зададен ни от един от нашите читатели, прекъсваме за кратко поредицата ни от статии посветени на правилната консумация на ракията за едно така да го наречем „лирично отклонение“.
Въпросът бе какво мислим за домашната ракия. Това безспорно е един не само актуален въпрос, а за съжаление и една много болна за целия ни екип, а може би и народ тема. Предварително искаме да подчертаем, че мнението, което ще изложим в тази статия, освен че е 100% безпристрастно, то отразява само и единствено нашето мнение и виждане по въпроса без да претендира да бъде вярно. Разбира се всеки има право на мнение по този въпрос и ние приемаме всяко друго мнение. Предполагаме че тази статия ще предизвика много полемика. Само и единствено искаме да ви помолим да положите усилия да изразявате обективни и конструктивни мнения по темата.
Преди да се впуснем в дълбочина във въпроса, е редно да направим едно важно уточнение, а именно какво е „домашна ракия“. От чисто народна гледна точка би могло да има различни разбирания по този въпрос. За пример ще се спрем на следните 3 варианта:
- Ракия произведена в домашни условия – това е ракия, която хора, основно ентусиасти и мераклии, правят за себе си и приятелите си, обикновено в малки количества на собствени казани, които притежават например вкъщи или на някоя вила.
- Ракия произведена на обществен („селски“) казан – това е може би най-голямата част от „домашната ракия“ в днешно време. Тя се произвежда от хора, които са си закупили или отгледали суровината (плода), провели са ферментация и след това носят материала за дестилация на казан, като или сами извършат дестилацията ползвайки казана или оставят на „казанджията“ да извърши този процес за тях. Тук имаме разбира се три подвида:
- Тази, на която в последствие е платен акциза (законна)
- Тази, на която не е платен акциза (незаконна)
- Тази, която е в малки количества и е действително само и единствено за лична употреба (рядък случай)
- Незаконно (без да е платен акциз) произведена ракия – под това разбиране попада всичката ракия, на която не е платен акциз, независимо как и къде е произведена
Сигурни сме, че единно мнение относно това какво точно трябва да се нарича „домашна ракия“ няма да се достигне дори и на маса и след няколко бутилки от нея! 😉 Тези три варианта разбира се не изчерпват всички представи, които съществуват в обществото за определението „домашна ракия“, но приемаме, че съставляват сериозната част от тях.
Като вносител и дистрибутор на само и единствено 100% законно произведена ракия, би било логично ние от RakiaShop да заемем позиция, в полза на този вид ракия. Въпросът обаче не е толкова прост. Преди да се изпада в емоционални заключения или да се гледа личния интерес, е добре да се помисли над това какво всъщност е цялостно най-доброто решение. Цялостно най-доброто решение е подходът, който води до няколко неща:
- Производството и консумацията на безопасна ракия
- Производството и консумацията на висококачествена ракия
- Доволни потребители
- Доволни производители
- Добри приходи и печалба за производителите, които произвеждат ракия, която не е само за лична употреба
- Спазване на интереса на държавата и данъкоплатците
- Константно и позитивно развитие на ракията като продукт и напитка и налагането й на пазара
Гледайки на нещата от тази цялостна перспектива, отново трябва да признаем, че въпросът е доста комплексен. От една страна най-добрият вариант разбира се би бил всичкият алкохол, който се произвежда да бъде законен и за него да се плащат дължимите данъци. В същото време, с риск да раздразним част от хората правещи си домашна ракия, трябва да отбележим, че ракията произведена при домашни условия и от хора, които не са професионално подготвени или имат изключително богат опит, трудно би могла да достигне качеството на професионално произведената и с нужната апаратура и професионални познания ракия. Има разбира се такива случай, но те са по-скоро редки и са при случай на наистина малки количества произведени от ентусиасти. Една от основните причини за това е, че производството на висококачествена ракия е много скъпо и без икономии от мащаба и професионална апаратура, производството й в домашни условия би било изключително скъпо. Ракия се прави лесно, но хубава ракия се прави изключително трудно. Това важи не само за ракията, а и за почти всички подобно на нея спиртни напитки като уиски, джин и т.н.
От друга страна обаче, ракията е много специфична напитка, а и на дневен ред излиза въпросът до колко регулаторната база е реална и адекватна, що се отнася до нея. По никакъв начин не искаме да омаловажим труда и усилията на технолозите и специалистите през годините. Те са дали много за развитието на ракията. В същото време обаче основният принос за развитието и изобщо просъществуването на ракията през годините е на народа. Без ентусиастите и любителите, които освен потребители са били и производители и са влагали идеите си в развитието на тази напитка, тя просто нямаше да бъде това, което е. От тази гледна точка, ние сме на мнение, че е важно да се запази познанието за правене на ракия сред хората. Не бива малките производители да се обезкуражават чрез налагането на прекалено строги закони и прекалено високи налози. Налагането на строги закони и прекалено високи налози води до изчезването на познанието и от своя страна рискът от производството не само на ниско качествена, а и на опасна за здравето ракия, сериозно се увеличава. В същото време това води и до сериозно намаляване на възможностите за развитието на ракията като продукт от страна на ентусиастите и любителите. Да не говорим, че реално погледнато налагането на прекалено строги закони и прекалено високи налози неминуемо води и до сериозно увеличаване на производството на ракия в сивия сектор, а това определено не е в интерес нито на държавата, нито на потребителите, нито на производителите на законна ракия, да не говорим за последствията върху качеството и имиджа на ракията.
В крайна сметка ако трябва да бъдем честни, опитът и практиката показват, че опасната ракия всъщност е така да се каже „домашната ракия“, която е произведена в големи количества и само и единствено с цел печалба, без да се спазват каквито и да е добри практики и технологии за правене на ракия, както и каквито и да било норми за безопасност и хигиена. Най-добрият пример за това е може би ракията, която се произвежда по знайни и не знайни гаражи и мазета по какви ли не методологии (от зърнен дестилат с есенция до лошо направена и отровна, произведена с цел голямо количество, гроздова ракия) и се продава в наливно състояние в Слънчев Бряг и други наши курорти на туристи дошли в България с цел алкохолен туризъм. Това е нещо наистина опасно и освен че вреди да потребителите, то вреди много сериозно и на имиджа на ракията като напитка, както и на целия ни туристически бранш.
Сигурни сме че голяма част от вас са израснали с „домашната ракия“. За съжаление сме сигурни и в това, че голяма част от вас са станали свидетели на един феномен – намаляването и на количеството, и на качеството на произведената и налична домашна ракия. Причините за това са много, но основните са в това, че хората се обезкуражават да произвеждат домашна ракия поради налагането на прекалено строги закони и прекалено високи налози. С това изчезват старите майстори. Голяма част от тях не са сред нас или не са в състояние да произвеждат ракия. В същото време, техните наследници и като цяло младите хора освен че са обезкуражени от закона, в голямата си част живеят в урбанизирана среда (градовете) и работят основно работа свързана с прекарването на време пред компютър. Следователно, тук идва моментът да вземем под внимание развитието на демографската среда и нейното влияние върху производството на ракия.
В същото време производителите на законна ракия са притиснати от високите разходи свързани с прилагането на прекалено строгите закони и самите прекалено високи налози. Това ги кара да свиват разходите и да правят компромиси с качеството, за да могат да направят така че крайният продукт да достига до потребителя на поносима за него цена. Освен това като компромис се свиват разходите за маркетинг, развойна дейност и т.н. Всичко това има сериозни негативни последици върху продукта ракия, неговото развитие и пазар.
В заключение бихме искали да кажем, че ние от RakiaShop сме на мнение че трябва да се работи в посока създаването на по-поносима среда за развитието на продукта ракия и неговия пазар, както и за изграждане на опростена и улеснена законова база, която да позволи съществуването на малки производители, които да произвеждат малки количества, но законна, безопасна и висококачествена ракия. В същото време трябва да се окуражават хората произвеждащи ракия в домашни условия за лична употреба, като се направи не така че тази ракия да не се произвежда, а да не се продава и да е действително за лична употреба и приятели.
Ракията е част от историята, традициите и живота на хората на Балканите, по същия начин като уискито, джина, джинивъра, текилата, рома, кашасата и т.н. за своите народи и потребители. За разлика от повечето останали напитки ракията е една сложна и прекрасна напитка, която има страшно много потенциал. Нашето мнение е че може да се постави база за развитието и не само че тя не трябва да се съсипва, а трябва да се развива и налага на пазара.
За финал искаме отново да ви окуражим да ни задавате всякакви въпроси свързани с ракията. Ние с удоволствие ще отговорим на всичко, стига да е по силите и възможностите ни. Ако ние не сме в състояние да отговорим, то тогава ще направим всичко възможно да намерим отговор на въпроса ви извън нашия екип.
Междувременно, искаме да ви уведомин, че продължаваме с нашите усилия да популаризираме и представим ракията в нейната истинска добра светлина и направим достъпна тази страхотна напитка от Балканите . Горди сме да ви уведомим, че rakiashop.eu вече е напълно достъпен и работещ за нашите приятели в Австрия. Съвсем скоро на ред е Германия.
