preloader

Здравейте приятели,

Продължаваме с публикуването на статии на по-техническа и фактологическа тематика, написани от нашия приятел и сътрудник д-р инж-техн. Николай Бакалов. Статията, която предоставяме на вашето внимание, е озаглавена МИТОВЕ ЗА МЕТИЛОВИЯ АЛКОХОЛ. Статиите са изцяло негова разработка и ги публикуваме както са ни предоставени:

МИТОВЕ ЗА  МЕТИЛОВИЯ  АЛКОХОЛ

д-р инж.техн. Николай Бакалов гр. София

списание Лозарство и Винарство бр.1 от 2016 год  стр. 35-36

Засиленият интерес и безпокойството на много хора, които консумират ракия, ме стимулира да споделя своя опит и наблюдения, натрупани в продължение на близо 40 години, от които 18 години съм работил в секция високоалкохолни напитки на Института по винарство в София.

Метиловият алкохол се получава вследствие на ензимното разграждане на пектиновите вещества по време на ферментацията на плодовете (ябълки, круши, дюли, сини сливи и др.). Температурата на ферментация стимулира образуването на метилов алкохол и той може да нарасне от 2 до 6 пъти. Ферментацията на плодовата каша е най-добре да се провежда при температура от 15 до 18 градуса, а ако не се контролира, тя може да достигне до 35 градуса и тогава се натрупват максимални количества метанол. Продължителността на съхранението на кашата преди дестилирането също е много важно, защото при продължително съхранение дори над 6 месеца метиловият алкохол може да нарасне с още 2 до 3 пъти, затова дестилацията е най-добре да се проведе веднага след приключване на ферментацията.

Широко разпространен е митът, че ако ракията се извари до по-високо алкохолно съдържание или се отдели повече първоток, ще се намали метиловият алкохол в ракията. При дестилацията етиловият и метиловият алкохол се изпаряват едновременно и както гласи законът на Вревски, образуват «неразделно кипяща смес» и при условията на дестилация на ракията е невъзможно да бъдат разделени. Някои ще кажат, че в първотока има повече метилов алкохол, но има и повече етилов алкохол, така че съотношението между тях остава постоянно. И затова не трябва да допускаме да се образува много метилов алкохол при ферментацията и съхранението на кашата преди дестилацията.

Метиловият алкохол става по-лесно летлив от етиловия алкохол / метиловия алкохол се изпарява по-лесно от етиловия алкохол и концентрацията му в парната фаза нараства в сравнение с етиловия алкохол/, когато алкохолът на кипящата смес достигне над 90% алкохол и при 96% алкохол метиловият алкохол може почти напълно да се раздели от етиловия алкохол.

Независимо от допусканите грешки при ферментацията и съхранението на кашата метиловият алкохол в получената ракия не може да достигне стойности, които да застрашават живота на консуматора. Според медицински изследвания токсичната доза метилов алкохол, която може да доведе до увреждане на зрението, е от 10 до 100 мл чист метилов алкохол, а смъртоносната доза е от 30 до 100 мл чист метилов алкохол. Тези дози варират в широки граници, защото зависят и от телесното тегло на консуматора и когато съдържанието на метилов алкохол в кръвта достигне от 0,5 до 1% причинява смърт.

През 1985 година се разработи последният стандарт за ракии, който се прилага и до сега БДС 16164-85. За да се разработи този стандарт, се прегледаха почти всички анализи на партиди ракии през последните 5-10 години, а те бяха над 1000, получени при различни условия на производство. И на тази основа са определени граничните норми на всички показатели, както и  се установи дали максимално допустимите норми не вредят на нашето здраве. За метилов алкохол в плодовите ракии бе определено 3,5 г/л при 36% алкохол, сега в закона на Виното и спиртните напитки от 2012 г. е определена почти същата доза 10 г/л при 100% алкохол или 3,6 г/л при 36% алкохол, както е прието за плодовата ракия.

Минималната токсична доза 10 мл или 8 грама метилов алкохол може да бъде достигната след консумацията на 2 л ракия с максимално допустимата доза метилов алкохол, а минималната смъртоносна доза от 30 мл или 24 грама метилов алкохол може да бъде достигната след консумацията на 6 л ракия с максимално допустимата доза метилов алкахол. Консумация на 6 л ракия е смъртоносна дори и тя да не съдържа метилов алкохол. Налага се изводът, че независимо от прилаганата технология плодовата ракия не може да достигне или дори да доближи количества на метиловия алкохол, определени като минимална смъртоносна доза.

RAKIA AND THE PROPER WAYS TO CONSUME IT