Ракията и как правилно да я консумираме

Ракията и как правилно да я консумираме – Сливова ракия

Дойде време да навлезем в тежката категория и да си поговорим за Кралицата на Балканите – СЛИВОВАТА ракия. Защо я наричаме Кралицата на Балканите? Първата причина е, че поне в славяноговорящата част на Балканите това е безспорно най-произвежданата и най-консумирана ракия. Докато в България и Македония към момента вероятно гроздовата е на първа позиция, във всички останали държави тази позиция се заема от сливовата ракия, а в България и Македония тя е на второ място. Официална статистика разбира се няма поради голямото количество домашни ракии, които се произвеждат, но на базата на опита и общото усещане, това е безспорен факт. Втората причина е че сливовата ракия има имиджа на една отлежала премиум напитка. Производителите на сливова ракия обикновено отделят огромно внимание и са изключително посветени на процеса и на производството, което много често води до брилянтни резултати, каквито примери за радост към момента на пазара има.

Най-горещите и наболели теми в процеса на производство на сливова ракия:

Сливовата ракия е изключително интересна и в същото време доста сложна за производство (когато целта е постигането на продукт с наистина високо качество) и именно затова ще отделим специално внимание на факторите, които са водещи за ракията в производствения процес.

Избор на правилен сорт – изчезващи насъждения

Сортът сливи и ограничената или нулева наличност на доказаните сортове е основен перипет, с който се сблъскват производителите в днешно време. В основата на производството на сливова ракия е правилният сорт сливи. Така да се каже, не от всяка слива става ракия, дори напротив. Първо и преди всичко трябва да отбележим, че за сливова ракия се смята само и единствено тази ракия, която е произведена от сини сливи. Няма закон в това отношение, но това е традиционното и исторически подкрепеното разбиране за сливова ракия. Ракията произведена от други видове сливи се нарича джанкова, мирабелова и т.н. Нека се върнем на сортовете сини сливи, които са подходящи за производството на сливова ракия. Исторически погледнато, сред най-подходящите сортове на Балканите са Троянска слива, слива Пожегача, Червена ранка, слива Унгарка, Чачанска лепотица, слива Търновача. Това са стари и добре изпитани за производството на ракия сортове сливи. За съжаление, реално погледнато при всички тях съществува до по-голяма или по-малка степен един сериозен казус. Това е казус, който за съжаление е толкова сериозен, че поставя под съмнение просъществуването на висококачествената сливова ракия както я познаваме днес. Факт,който никак не е за подценяване! Казусът е, че сливите от гореизброениете сортове са или в много ограничено количество или са на изчезване или са практически изчезнали. Традиционната и доказано най-добра за производството на ракия в България Троянска слива вече за съжаление практически не съществува. До колкото може да се каже, че има оцелели насъждения, то те са в частни дворове и са в много ограничено количество. Причината за изчезването на насъжденията е шарка по дърветата, но като чели по-реалната причина е липсата на желание и организация хората и държавата да се справят с проблема. Същото важи и за сливата Пожегача. Страхотен и добре доказан сръбски сорт сливи за производство на ракия. Този сорт също беше покосен от шарка, но като че ли причината за изчезването му е реално същата като при Троянската слива. Има и много конспиративни теории относно изчезването на точно тези два сорта сливи. Ние обаче не сме почитатели на конспиративните теории и поради тази причина не бихме искали да навлизаме в подробности. Останалите сортове сред гореизброените също са или в ограничено количество като търсенето многократно надвишава предлагането или са практически недостъпни. Ясната тенденция през последните години, поради различни причини, е да се увеличават драстично насъжденията на сливи сорт Стенлей. При правилното и прецизно производство на ракия от този сорт сливи се получава ароматен дестилат с много специфичен свеж и приятен аромат. Проблемът на дестилатите/ракиите произведени от сорт Стенлей е, че на базата на опита техният потенциал за отлежаване е изключително ограничен, което като цяло не съвпада с концепцията за развитие и ценообразуване на сливовите ракии. При залагането на дестилата за отлежаване, той започва много бързо да губи аромата си и да става сладък.

Преотлежаването

Отново искаме изрично да подчертаем, че сливовата ракия със сигурност е видът ракия, която извлича най-много полза от отлежаването в бъчва. Това обаче довежда до факта, че огромната част от сливовите ракиите и особено домашните са масивно преотлежани. Какво е „преотлежала“ ракия? Това е ракия, която е загубила баланаса в себе си. Ракията е плодов алкохол, който трябва да има добре запазен плод във вкуса и аромата. В процеса на отлежаване на алкохол в дървен съд се случват много процеси, който могат да бъдат силно разнопосочни в зависимост от обстоятелствата, в които се осъществява процесът на отлежаване. Едно обаче е сигурно – в процеса на отлежаване в дървен съд, дестилатът губи своите плодови нотки за сметка на нотките придобити в следствие на екстракцията от дървения, в повечето случаи дъбов съд. Докато това до голяма степен е търсен и силно желан ефект при например зърнените алкохоли, то това в определено не е случаят при плодовите (включително и гроздовите) алкохоли. В особено висока степен това важи за ракията, защото основното и предназначение не е да бъде диджестивен алкохол, макар и специално сливовата ракия да може да изпълнява много успешно тази функция. Има алкохоли като например коняк и арманяк, при които ефектът от отлежаването в дъб е сериозна и до голяма степен в някой случай основна част от концепцията им на производство. При ракията обаче се търси алкохол с ясно подчертани плодови нотки или алкохол отразяващ ясно характерът на плода или в повечето случаи ароматният сорт грозде, отразен в себе си. Оставяйки ракията да отлежи прекалено дълго в дървен съд производителят губи сериозна част от характера и, а и в крайна сметка губи смисъла на самата напитката. Тук е мястото отново изрично да отбележим, че за разлика от вината, за период на отлежаване при алкохолите се счита само и единствено времето прекарано в дървен съд. С други думи, ако дядо Ви Ви подари 30 годишна ракия, която е произведена преди 30 години, но е прекарала в дървен съд 5 години, то тя е не 30 годишна, а 5 годишна.

Липсата на бъчви

В последно време сериозно наболяла тема е липсата на подходящи и добре направени бъчви за отлежаване на ракия. Това разбира се е случаят не само със сливовата, но и с всички останали ракии. Производството на една бъчва е една не лесна задача. В същото време привеждането й в състояние подходящо за отлежаване на ракия е нещо още по-сложно. По правило дестилатът предназначен за производство на ракия отлежава в изтощени бъчви, именно с цел да се ограничи доминиращото присъствие на дъбови нотки с отлежаването, да се запази плода и да се достигне добър баланс, завършеност и мекота на дестилата. Привеждането на бъчвите в оптимално състояние или намирането и купуването на такива, които са в оптимално състояние е доста сложна задача, която може да бъде осъществена от много малко хора. Като цяло, биха могли да се използват изтощени бъчви използвани за отлежаването на различни видове вина или алкохоли като могат да се постигнат супер резултати. За съжаление обаче познанието в тази сфера към момента е изключително ограничено поради липсата на опит и желание за развитие при повечето производители.

Ферментация на сливова ракия

Говорейки за ферментация при сливовите ракии, трябва да отбележим, че тук има един фактор, който е от изключително ключово значение и това е правилното почистване на плодовете и в частност изчистването на костилките и негодните за ферментация плодове. Като цяло има един класически метод за производство на сливова ракия и това е ферментация и дестилация на каша от почистени сини сливи. Вторият вариант е нещо, което дестилерия Зарич осъществи съвсем наскоро за първи път в историята на производство на ракия по професионален начин. Това е ферментация и дестилация на сливово вино, а не каша. Този метод на производство е практически неизвестен и е прилаган в единични случай при производоството на домашна сливова ракия в изключително малки количества. Методът е много скъп и най-вече времеемък и труден за прилагане. При този метод се произвежда вино от сока на сини сливи, като за целта е нужна много внимателна селекция на сорта сливи, изключително прецизно избиране на точния момент на бране и безкомпромисно почистване и селектиране на сливите, от които се прави виното за дестилация.

Дестилация на сливова ракия

В случай, че производителят избере класическия метод с дестилация на каша, то тогава отново поради гъстотата на кашата, съществува рискът от загаряне и предпочитаните и по-подходящи за дестилация съдове са казани използващи пара, които имат възможност за равномерно загряване и разпределение на температурата. При положение, че производителят заложи на дестилация на сливово вино, то тогава опция разбира се е и директният огън. В зависимост от търсения стил ракия той може дори да се окаже по-добрата опция, ако производителят избере да дестилира с утайки и заложи на ефекта от подлагането им на висока температура. В този случай би се получил дестилат отличаващ се с високо ниво на комплексност в аромата и най-вече във вкуса, както и плътно тяло.

Отлежаване на сливова ракия

Ако има ракия, която наистина да се свързва с дългото отлежаване, то това е сливовата ракия. Тя притежава огромен потенциал за отлежаване и развитие в бъчва. Предпочитаният и почти ексклузивно използван вид дърво е дъб. Това обаче определено не означава, че ракията може да отлежава безкрайно. Това означава, че периодът, в който ракията получава позитивно развитие в бъчва, е много дълъг и в този период на отлежаване тя придобива допълнителна комплексност. Неминуемо обаче идва една точка, след която ефектът от отлежаването върху дестилата/ракията е по-скоро негативен. Кога точно е тази точка зависи основно от стила, в който е направен дестилата и по принцип е при между 3 и 7 години отлежаване. Само най-добрите и направени с цел дълго развитие в бъчва дестилати могат да отлежават повече от 7 години, получавайки позитивно развитие и запазвайки плодовия си профил. В този момент искаме също да отбележим, че не само отлежалите сливови ракии са качествени и добри за пиене. Неотлежалите сливови ракии също имат своите сериозни качества, но тяхното приложение е различно от това на отлежалите. Те са изключително подходящи за консумация с мазни храни като например сланина, както и например различни видове туршия.

Нашите предложения – висококачествени и интересни сливови ракии с различен стил

В избора си на продукти за нашето портфолио от ракии сме се старали да бъдем максимално прецизни, внимателни и взискателни, за да можем да изберем за нашите клиенти сливови ракии, които наистина да си заслужават. Докато на пазара има голямо разнообразие от сливови ракии, тези които са на топ ниво са относително малко. Една сериозна част от тях са доста скъпи, а други са в ограничени серии и практически не се предлагат активно на пазара. Ние можем да ви предложим следните продукти – Златна Долина 12 годишна сливова. Това е една ракия, която се отличава с изключително ниво на комплексност и въпреки сериозното си отлежаване демонстрира отлично запазен плод и много добра свежест в комбинация с лека минералност и пикантност в послевкуса. Златна Долина 6 годишна сливова е в абсолютно същия стил, но е една идея по-плодова и с леко по-слаба дъбова екстракция, което я прави по-малко диджестивна и по-подходяща за готвени ястия. От Манастир Буково сме избрали Буковката препеченица, която е една изключително „мъжка“ ракия с много характер и мощ в себе си. Направена е от монасите в манастира от собствени насъждения на Пожегачка слива, отлежава 3 години и се характеризира с мощен аромат и вкус на добре узрели сливи. В по-скоро диджестивния стил предлагаме Кралица Зарич. Седем години отлежала сливова ракия, притежаваща изключително високо ниво на комплексност и демонстрираща страхотно развитие в чашата. Мощният й аромат на сушени сини сливи в комбинация с нотки на екзотични плодове, цитруси, ядки, мед и т.н. Ракията демонстрира лека доминираща сладост във вкуса и минерален послевкус. Ако сте почитатели на неотлежалата сливова ракия, ви препоръчваме Ракета сливова. Това е една изключително свежа и ароматна сливова ракия, която нашите приятели от Исперих правят и бутилират специално за нашият общ проект с Ракета Ракия Бар. Скоро очаквайте в нашето портфолио и сливовите ракии на Стара Песма, които са стрхотни блендове от топ дестилати.

Освен продукти, които предлагаме като част от стандартното ни портфолио, при поръчка можем да доставим за вас и 2 абсолютни шедьовъра:

Крал Зарич – ракия, за която ви споменахме по-горе в статията. Ракията се произвежда от сливово вино от специални сортове сливи, а не сливова каша и е абсолютна революция в производството на ракии. За тази година квотата на бутилиране е 500 бутилки. Бутилира се не в стъклена бутилка, а в бутилка направена от кристал Сваровски.

Златна Долна сингъл винтидж 1988 година – ракия, която все още е в бъчвата, в която отлежава. С други думи, към момента това е една 32 годишна ракия. наистина е трудно да се опише с думи комплексността, която тази напитка демонстрира. изключително лимитирано количество. Към момента на писане на тази статия има около налични 180 бутилки.

С удоволствие бихме ви разказали още и бихме ви предоставили повече информация относно тях по телефона на 0882517935.

Сливова ракия и подходящо за нея мезе

В зависимост от стила на сливовата ракия, подходът към комбинация с храни е различен. Класическата и добре позната на всички отлежала сливова ракия подхожда на един тип храни докато свежата неотлежала сливова ракия подхожда на съвсем различен.

При отлежалата сливова ракия все пак трябва да се вземе под внимание и периодът и начинът и на отлежаване или по-простичко казано до каква степен е интензивна дъбовата екстракция. Като генерално правило, но с множество изключения, може да се каже, че колкото отлежала е ракията, толкова повече тя отива в диджестивен стил и толкова по-подходяща става тя на сухи мезета, десерти или просто като диджестив.

Ето и примери за няколко вида храни, подхождащи на сливова ракия:

Отлежала
- Готвени месни ястия
- Пикантна храна (колегите ни в Австралия, която за може би за ваше голямо учудване поради ред причини е един от най-големите консуматори на ракия от Балканите, казват че масово сливовите ракии се търсят и предлагат в Азиатските ресторанти, защото подхождат изключително много на пикантна храна, соев сос и т.н.)
- Сухи мезета
- Маслини
- Ядки
- Десерти (особено шоколадови тип шоколадово суфле, но имайте предвид, че в този случай се търси силно отлежала сливова ракия)
- Пури
Неотлежала
- Мазни гозби
- Сланина
- Пръжки
- Туршия

Още любопитни факти за заключение

Сливовата ракия е известна и с една друга много интересна тенденция. Освен, че е най-популярната ракия на Балканите, тя има изключително много страстни почитатели, които едва ли не отказват да приемат съществуването на други видове ракия, освен сливовата. Тук всъщност спокойно можем да кажем, че това са цели региони на Балканите, където практически се консумира само и единствено сливова ракия. Пример за такъв регион е централна България и по-конкретно районите около Троян и Тетевен. В същото време обаче това е може би единственият вид ракия, за която може да се каже, че има много хора, които пият всякакви други видове ракия, но никога сливова. Причината до голяма степен се крие в изключително интензивния и специфичен аромат.

В заключение искаме да се върнем отново на подходящите за производство сортове сливи за производството на ракия и проблема, които изтъкнахме в началото, а именно екзистенциалната заплаха за съществуването на сливовата ракия произлизаща от ограничената или липсваща наличност на плодове от тези сортове. Към днешна дата повечето производители използват дестилати направени изцяло или частично от класическите добри сортове за блендве. Това повишава средното качество на предлаганите на пазара сливови ракии, но практически изважда от пазара топ качеството. Причината е, че старите дестилати просто не се бутилират като ракия произведена само от тях. Производството на нови дестилати от добрите сортове към момента е много ограничено поради липсата на насъждения и високата цена на плодовете, ако такива изобщо се намерят. Големият въпрос е какво ще стане когато тези стари дестилати свършат. В най-добрия случай цената на сливовата ракия драстично ще се качи. Вторият по-вероятен сценарии е средното качество на сливовата ракия на пазара драстично да падне. В най-лошия случай сливовата ракия във вида, в който я познаваме днес на Балканите, просто ще изчезне. За съжаление към момента последният сценарии никак не е малко вероятен, дори напротив.

Апел за запазване на сливовата ракия

Накрая бихме искаме да отправим един апел – призоваваме ако някой има насъждения на Троянска слива да ни се обади или по някакъв начин да се свърже с нас. Много молим притежателите на такива насъждения да полагат усилия за тях и ако могат, да предлагат плодовете активно на пазара. Купувачи със сигурност ще има! Това е една огромна ценност. Също така и една инвестиционна идея от нас – ако някой иска да инвестира в нещо интересно и е почитател на сливовата ракия, може да се опита да отгледа насъждения на Троянска слива. Ако опитът се окаже успешен, то инвеститорът би имал един гарантиран пазар за своята продукция на добра цена.

Моля, следете нашия уебсайт през следващите дни за интересните, информативни и обновени статии за ракията и нейната правилна консумация. Следете и страницата ни във фейсбук за предстоящите ни събития (ракиени кръжоци). С удоволствие бихме организирали събитие на тема ракия специално за Вас, по предварителна заявка. Свържете се с нас на 0882517935 или office@rakiashop.eu за повече информация.

Пожелаваме ви приятно четене и Ви молим консумирайте вино, алкохол и всякакви други съдържащи алкохол напитки разумно, умерено и само и единствено за удоволствие! Не подценявайте обстоятелствата, спазвайте закона и никога не шофирайте след консумация на алкохол!!!